Българска народна музика

Характерни за българската народна музика са нейните асиметрични ритми, които се характеризират с нечетни и променливи тактови размери и са наречени „български ритми“ от Бела Барток. Към тях се присъединява едногласно пеене, което варира не само ритмично, но и по височина.

Български гласове

Особено сливането на древногръцки елементи, григориански хорал, народни епоси, оплаквания и ориенталски влияния помогнаха песните на българските женски хорове да станат известни по целия свят. Уникалното звучене и звукова гама на българския глас е увековечено на златна плоча, изпратена в космоса като послание през 1977 г. Може да се чуе популярната родопска песен „Ислел е Делю хайдутин” на певицата Валя Балканска. И днес изключителният диапазон на българския глас предизвиква сензация.

За нас

Корените на българската музика датират от траките през 8 век пр.н.е. Орфей, пеещият герой от гръцката митология, също идва от тези тракийски планини. Неговото пеене опитомяваше дивите животни и дори караше дърветата и скалите да танцуват. Оттогава песните, танците и инструменталните мелодии създават богат фолклорен музикален репертоар. Жива смесица от стилове от Ориента и Запада прави музиката от България уникална в света.